Рачето (Радка Йорданова)
190 1138
27 июн. 2008 г., 14:07

Безкрай... 

  Поэзия » Другая
637 0 5

 

 

Навън вали,

а аз се скитам под дъжда.

Самотна съм,

единствен силует в мрака.

 

Светът е черно-бял за мен

и тъмнината бавно ме обсебва.

 

Виждам светлина,

но не... просто уличната лампа.

Скитам се,

без път, без вяра, без посока.

 

И никога не ще открия правилния път

и вечно ще се скитам аз безплътна.

 

Надеждата,

това е просто думичка една.

А самотата -

това е моята прокоба и съдба!

 

И никой, никога не ще узнае

какво е вътре в моята душа...

 

А времето,

навярно някога и то лекува,

но болката,

тя е по-силна и от най-страшната съдба!

 

 

26.06.2008 година

 

 

 

 

 

 

 

 

© Радка Йорданова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Пожелавам ти тези тъжни моменти от живота ти да отминат и да се забравят.
  • супер е... Обичкам те (HUG):*
  • Не се предавай!
    Каквото и да става-
    за нищо на света...
    живота продължава!
  • Не губи надежда!Ще си отиде един ден и твойта самота!Успех!!!
  • За съжаление болката понякога е най-силната, каквото и да прaвим... Поздрави , Раче!
Предложения
: ??:??