Безкрай...

Poetry » Other

759 0 5

Навън вали,

а аз се скитам под дъжда.

Самотна съм,

единствен силует в мрака.

Светът е черно-бял за мен

и тъмнината бавно ме обсебва.

Виждам светлина,

но не... просто уличната лампа.

Скитам се,

без път, без вяра, без посока.

И никога не ще открия правилния път

и вечно ще се скитам аз безплътна.

Надеждата,

това е просто думичка една.

А самотата -

това е моята прокоба и съдба!

И никой, никога не ще узнае

какво е вътре в моята душа...

А времето,

навярно някога и то лекува,

но болката,

тя е по-силна и от най-страшната съдба!

26.06.2008 година

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

silvestra (Силвия Герджикова)

Пожелавам ти тези тъжни моменти от живота ти да отминат и да се забравят.

2008-11-01T16:57:02+02:00
aleks4ence (Алекс)

супер е... Обичкам те (HUG):*

2008-07-30T01:36:38+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Не се предавай!
Каквото и да става-
за нищо на света...
живота продължава!

2008-06-28T17:56:01+03:00
idi (Ин Вел)

Не губи надежда!Ще си отиде един ден и твойта самота!Успех!!!

2008-06-27T18:49:37+03:00
dara.h (Дария)

За съжаление болката понякога е най-силната, каквото и да прaвим... Поздрави , Раче!

2008-06-27T14:27:24+03:00