Безкрайна лятна тъга
Не помня лятото да е било,
а вече си е тръгнало.
След бури паднало гнездо,
лежи разбито, празно и само.
Нима навън вали все още?
Лежа и слушам, сгушен в мрака нощен.
Една просветнала сълза
се стапя в тъмното едва.
Във две пресъхнали очи,
забравен споменът личи.
Дали отново ще си спомни
сърцето залезите скромни?
Унесени във вечни грижи,
безкрайно дните ни се нижат.
След днес и утре няма вчера.
Сега не помня нищо, а защо ттеперя?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Златко Тошков Все права защищены
