Не помня лятото да е било,
а вече си е тръгнало.
След бури паднало гнездо,
лежи разбито, празно и само.
Нима навън вали все още?
Лежа и слушам, сгушен в мрака нощен.
Една просветнала сълза
се стапя в тъмното едва.
Във две пресъхнали очи,
забравен споменът личи.
Дали отново ще си спомни
сърцето залезите скромни? ...