Не помня лятото да е било,
а вече си е тръгнало.
След бури паднало гнездо,
лежи разбито, празно и само.
Нима навън вали все още?
Лежа и слушам, сгушен в мрака нощен.
Една просветнала сълза
се стапя в тъмното едва.
Във две пресъхнали очи,
забравен споменът личи.
Дали отново ще си спомни
сърцето залезите скромни?
Унесени във вечни грижи,
безкрайно дните ни се нижат.
След днес и утре няма вчера.
Сега не помня нищо, а защо ттеперя?
© Златко Тошков All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
