Безкрайна лятна тъга

Не помня лятото да е било, 

а вече си е тръгнало. 

След бури паднало гнездо,

лежи разбито, празно и само.

Нима навън вали все още?

Лежа и слушам, сгушен в мрака нощен.

Една просветнала сълза 

се стапя в тъмното едва.

Във две пресъхнали очи, 

забравен споменът личи. 

Дали отново ще си спомни

сърцето залезите скромни?

Унесени във вечни грижи, 

безкрайно дните ни се нижат. 

След днес и утре няма вчера.

Сега не помня нищо, а защо ттеперя?