7 мар. 2008 г., 17:51

Безкрайна нощ 

  Поэзия » Другая
778 0 3

Нощта е куха, като коруба на дърво,

и също толкоз тъмна, сякаш знае

къде съм скрила мъртвите"защо"

и сведена над мене, тихичко ридае.

 

Прокрадва се зад облак лунна сянка

и дебне всяка моя стъпка отвисоко.

Звездите се разпяват, като на седянка,

и чакат мен, да поведа хорото.

 

Прозорецът ми свлича се безшумно

и разтопеното стъкло полепва по душата.

Остави чувство тайнствено и мудно,

приготви се да стане мой слушател.

 

А  откъм изток избистря се небето вече

и розовеещ облак там се настанява.

Дали ще може слънцето, макар далече,

така и в мойте нощи да изгрява?

© Ивелина Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??