Безкрайна нощ

7 mar 2008, 17:51

Poesía » Otra

785 0 3

Нощта е куха, като коруба на дърво,

и също толкоз тъмна, сякаш знае

къде съм скрила мъртвите"защо"

и сведена над мене, тихичко ридае.

Прокрадва се зад облак лунна сянка

и дебне всяка моя стъпка отвисоко.

Звездите се разпяват, като на седянка,

и чакат мен, да поведа хорото.

Прозорецът ми свлича се безшумно

и разтопеното стъкло полепва по душата.

Остави чувство тайнствено и мудно,

приготви се да стане мой слушател.

А откъм изток избистря се небето вече

и розовеещ облак там се настанява.

Дали ще може слънцето, макар далече,

така и в мойте нощи да изгрява?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.