Безкрайна нощ
1.1K
0
3
Нощта е куха, като коруба на дърво,
и също толкоз тъмна, сякаш знае
къде съм скрила мъртвите"защо"
и сведена над мене, тихичко ридае.
Прокрадва се зад облак лунна сянка
и дебне всяка моя стъпка отвисоко.
Звездите се разпяват, като на седянка,
и чакат мен, да поведа хорото.
Прозорецът ми свлича се безшумно
и разтопеното стъкло полепва по душата.
Остави чувство тайнствено и мудно,
приготви се да стане мой слушател.
А откъм изток избистря се небето вече
и розовеещ облак там се настанява.
Дали ще може слънцето, макар далече,
така и в мойте нощи да изгрява?
© Ивелина Димитрова All rights reserved.
