25 нояб. 2006 г., 11:09

Безкрайна приказка

677 0 0
Безкрайна приказка

Стоя сама от много дълго,
На хълм, под падащите звезди.
Една подир друга,
Светлините лъщят през прозорците.
Укривайки болката си,
Дълбоко под фалшива усмивка,
Всички продължават да живеят
Има хиляди истории,
Които просто са си дошли и отишли.
Старите, далечни спомени
Гравирани върху сърцето ми.
Достатъчно ми е само да
Затваря очи и си ги спомням...
Аз съм тук... точно сега.
Почувствай го –
Това е една безкрайна приказка.
Обгърни ме, сила на любовта,
Която чувствам в себе си....
Излекувай раните на сърцето ми.
След като хората се срещнат,
Се разделят... не по избор.
Но колкото и да са тъжни времената,
Винаги ще вярвам, че имам някой,
Който ще сподели същите чувства,
Каквито изпитвам аз.
Сега пред очите ми лежи път,
Които не е на никоя карта,
Но ще го извървя целият.
И за сигурността на бъдещето, то ме отвежда,
Към определената ми съдба.
Пиша безкрайна история
Аз живея за теб, ти живееш за мен.
Ние живеем измежду тез звезди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...