Безкрайна приказка

Безкрайна приказка

Стоя сама от много дълго,
На хълм, под падащите звезди.
Една подир друга,
Светлините лъщят през прозорците.
Укривайки болката си,
Дълбоко под фалшива усмивка,
Всички продължават да живеят
Има хиляди истории,
Които просто са си дошли и отишли.
Старите, далечни спомени
Гравирани върху сърцето ми.
Достатъчно ми е само да
Затваря очи и си ги спомням...
Аз съм тук... точно сега.
Почувствай го –
Това е една безкрайна приказка.
Обгърни ме, сила на любовта,
Която чувствам в себе си....
Излекувай раните на сърцето ми.
След като хората се срещнат,
Се разделят... не по избор.
Но колкото и да са тъжни времената,
Винаги ще вярвам, че имам някой,
Който ще сподели същите чувства,
Каквито изпитвам аз.
Сега пред очите ми лежи път,
Които не е на никоя карта,
Но ще го извървя целият.
И за сигурността на бъдещето, то ме отвежда,
Към определената ми съдба.
Пиша безкрайна история
Аз живея за теб, ти живееш за мен.
Ние живеем измежду тез звезди.