Безкрайна приказка

25.11.2006 г., 11:09 ч.

Поезия

579 0 0

Безкрайна приказка
Стоя сама от много дълго,
На хълм, под падащите звезди.
Една подир друга,
Светлините лъщят през прозорците.
Укривайки болката си,
Дълбоко под фалшива усмивка,
Всички продължават да живеят
Има хиляди истории,
Които просто са си дошли и отишли.
Старите, далечни спомени
Гравирани върху сърцето ми. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Безкрайна приказка

Искате да прочетете повече?

Предложения