9 сент. 2016 г., 20:11

Безкрайно

745 1 2

Открих те в мислите си, в моите очи.

Не, няма да те пусна да си тръгнеш

и щом целувам те ме докосни.

Умирам пак да ме прегърнеш.

Какъв късмет е всеки Божи ден,

когато чувствам твоята подкрепа

и вече знам – за мене си роден,

за да вървиме с тебе по една пътека.

Обичам те – ще ти го казвам ясно,

ще те обичам зная до смъртта –

за смърт говоря - не, не е ужасно,

ще те обичам, скъпи, даже след това

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...