9.09.2016 г., 20:11

Безкрайно

734 1 2

Открих те в мислите си, в моите очи.

Не, няма да те пусна да си тръгнеш

и щом целувам те ме докосни.

Умирам пак да ме прегърнеш.

Какъв късмет е всеки Божи ден,

когато чувствам твоята подкрепа

и вече знам – за мене си роден,

за да вървиме с тебе по една пътека.

Обичам те – ще ти го казвам ясно,

ще те обичам зная до смъртта –

за смърт говоря - не, не е ужасно,

ще те обичам, скъпи, даже след това

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...