14 нояб. 2014 г., 21:52

Безкрайност

1.3K 0 6

Аортата ми сля се с твоята

в безкрайност,

където чезнем,

без да се страхуваме,

дали ще се върнем 

на стария адрес.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разбрах Ви още в предния коментар.
    Благодаря!
  • Явно не съм бил разбран правилно. Изразих, макар и по по-сложен начин,
    възхищение от текста и го оцених с най-висока оценка. Коментарът ми не е съдържал и нотка на упрек.

    Приятна вечер!
  • Благодаря, не е ритмично, но е взрив в мозъка ми, който решавам да споделя
  • Много оригинален поетичен текст. И много неочакван за мен. Просто свикнах с някои параметри на този сайт, като например диапазона между точната горна граница на инфра и точната долна на ултра, а тази творба сякаш не се вмества в този диапазон. Обичам такива приятни изненади, а още повече обичам да са по-чести. И ако аортите са се слели в безкрайност, безсмислено е всяко завръщане на стария адрес. А новият нека си остане неизвестен!

    Поздрав от мен!
  • Хаха, здравей Пламена!
    Това определение "еротична" е дадено от редакторката.
    Аз не бих го определила така!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...