14 нояб. 2014 г., 21:52

Безкрайност

1.3K 0 6

Аортата ми сля се с твоята

в безкрайност,

където чезнем,

без да се страхуваме,

дали ще се върнем 

на стария адрес.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разбрах Ви още в предния коментар.
    Благодаря!
  • Явно не съм бил разбран правилно. Изразих, макар и по по-сложен начин,
    възхищение от текста и го оцених с най-висока оценка. Коментарът ми не е съдържал и нотка на упрек.

    Приятна вечер!
  • Благодаря, не е ритмично, но е взрив в мозъка ми, който решавам да споделя
  • Много оригинален поетичен текст. И много неочакван за мен. Просто свикнах с някои параметри на този сайт, като например диапазона между точната горна граница на инфра и точната долна на ултра, а тази творба сякаш не се вмества в този диапазон. Обичам такива приятни изненади, а още повече обичам да са по-чести. И ако аортите са се слели в безкрайност, безсмислено е всяко завръщане на стария адрес. А новият нека си остане неизвестен!

    Поздрав от мен!
  • Хаха, здравей Пламена!
    Това определение "еротична" е дадено от редакторката.
    Аз не бих го определила така!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...