14.11.2014 г., 21:52

Безкрайност

1.2K 0 6

Аортата ми сля се с твоята

в безкрайност,

където чезнем,

без да се страхуваме,

дали ще се върнем 

на стария адрес.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разбрах Ви още в предния коментар.
    Благодаря!
  • Явно не съм бил разбран правилно. Изразих, макар и по по-сложен начин,
    възхищение от текста и го оцених с най-висока оценка. Коментарът ми не е съдържал и нотка на упрек.

    Приятна вечер!
  • Благодаря, не е ритмично, но е взрив в мозъка ми, който решавам да споделя
  • Много оригинален поетичен текст. И много неочакван за мен. Просто свикнах с някои параметри на този сайт, като например диапазона между точната горна граница на инфра и точната долна на ултра, а тази творба сякаш не се вмества в този диапазон. Обичам такива приятни изненади, а още повече обичам да са по-чести. И ако аортите са се слели в безкрайност, безсмислено е всяко завръщане на стария адрес. А новият нека си остане неизвестен!

    Поздрав от мен!
  • Хаха, здравей Пламена!
    Това определение "еротична" е дадено от редакторката.
    Аз не бих го определила така!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....