Безкрайност
Безкрайност.
Откакто се простих със зимата,
не ми е никак хладно и студено.
Забравих бившите жени – любимите,
и шала окачих – на бремето...
И дрехите си, вълнени – изпрах ги,
напомнят ми любовно чучело,
такива – мокри, изподрани,
със сълзи минали – от тежки случаи.
Сега съм гол. И чист съм до прозрачност.
Огледалото ме гони – че го дразня.
Аз в друго се оглеждам. Многозначно.
В очите ти – дълбоки и прекрасни.
Ще счупя всичките си спомени,
и болните си кости ще строша,
ще стана нов. От радост – скелет,
и плът – от щастие за теб, ще нося...
Защото ти ме подлудяваш. Хубаво.
Душата ми – обръщаш я наопаки,
летим в една посока – с бели гълъби,
не ми я връщай – стара стока.
Ти цялата ми същност, я прераждаш,
добивам смисъл. Ставам чудо!
И повече не ще ми се обаждат
ни мъка, болка или лудост...
Откакто се простих със студовете,
и ледниците с тебе разтопих,
аз чувствам всичко – бури, ветровете,
и полъхът от теб ме проветри,
и станах ароматен като тебе –
ох, как миришеш – чакана любов...
Обичам те! Обичам те! Без време...
Ела, безкрайност! Вече съм готов...
Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
08.05.2017
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
