Безкрайност.
Откакто се простих със зимата,
не ми е никак хладно и студено.
Забравих бившите жени – любимите,
и шала окачих – на бремето...
И дрехите си, вълнени – изпрах ги,
напомнят ми любовно чучело,
такива – мокри, изподрани,
със сълзи минали – от тежки случаи.
Сега съм гол. И чист съм до прозрачност.
Огледалото ме гони – че го дразня.
Аз в друго се оглеждам. Многозначно. ...