13.05.2017 г., 10:55 ч.

Безкрайност 

  Поезия » Любовна
1835 14 21
Безкрайност.
Откакто се простих със зимата,
не ми е никак хладно и студено.
Забравих бившите жени – любимите,
и шала окачих – на бремето...
И дрехите си, вълнени – изпрах ги,
напомнят ми любовно чучело,
такива – мокри, изподрани,
със сълзи минали – от тежки случаи.
Сега съм гол. И чист съм до прозрачност.
Огледалото ме гони – че го дразня.
Аз в друго се оглеждам. Многозначно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Предложения
: ??:??