Безкрайност
1.4K
0
3
Сенки бели минават в нощта.
Сърцето мълчи.
Мъртва е моята душа.
Звездите самотни галят ме с нежна студенина.
Луната усмихва се лукаво,
И усещам как ти сега присмиваш ми се,
Грозно…..отекват твоите думи в празнотата на нощта.
Мракът ме обгръща със своята перелина.
Отне ми всичко ти,
Превърна ме в пустиня.
Чувствата умират.
Смъртта и мен желае.
Студена е плътта,
Душата,
Сърцето….
Всичко тихо е.
Затварям очи.
Вече от тях не бликат сълзи…
И тях ти прогони, дори.
Всичко пусто е.
Празна е нощта.
Не светят вече звездите,
Не виждам вече луна,
Само студенина…
Земята ме взема в своята безкрайност,
Не чувам гласът ти.
Умирам тъй бавно…
Не чувствам дъхът ти…
Моят отива си с последния полъх на любовта.
Сърцето мълчи.
Мъртва е моята душа.
Звездите самотни галят ме с нежна студенина.
Луната усмихва се лукаво,
И усещам как ти сега присмиваш ми се,
Грозно…..отекват твоите думи в празнотата на нощта.
Мракът ме обгръща със своята перелина.
Отне ми всичко ти,
Превърна ме в пустиня.
Чувствата умират.
Смъртта и мен желае.
Студена е плътта,
Душата,
Сърцето….
Всичко тихо е.
Затварям очи.
Вече от тях не бликат сълзи…
И тях ти прогони, дори.
Всичко пусто е.
Празна е нощта.
Не светят вече звездите,
Не виждам вече луна,
Само студенина…
Земята ме взема в своята безкрайност,
Не чувам гласът ти.
Умирам тъй бавно…
Не чувствам дъхът ти…
Моят отива си с последния полъх на любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димана Все права защищены
