Димана (Димана)
43 0
Jul 15, 2007, 5:41 PM

Безкрайност 

  Poetry
685 0 3
Сенки бели минават в нощта.
Сърцето мълчи.
Мъртва е моята душа.
Звездите самотни галят ме с нежна студенина.
Луната усмихва се лукаво,
И усещам как ти сега присмиваш ми се,
Грозно…..отекват твоите думи в празнотата на нощта.
Мракът ме обгръща със своята перелина.
Отне ми всичко ти,
Превърна ме в пустиня.
Чувствата умират.
Смъртта и мен желае.
Студена е плътта,
Душата,
Сърцето….
Всичко тихо е.
Затварям очи.
Вече от тях не бликат сълзи…
И тях ти прогони, дори.
Всичко пусто е.
Празна е нощта.
Не светят вече звездите,
Не виждам вече луна,
Само студенина…
Земята ме взема в своята безкрайност,
Не чувам гласът ти.
Умирам тъй бавно…
Не чувствам дъхът ти…
Моят отива си с последния полъх на любовта.

© Димана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много хубав стих!!! Поздрави, Димана!!!
  • Красиво рисуваш!
  • Една любов умира когато е слаба,болна когато се сблъска с истината или когато не е истинска и за двамата.Но винаги тогава се ражда нова...Очаквам стихове за новата ти любов...
Random works
: ??:??