24 мар. 2023 г., 11:04

Безлично

821 1 0

Казано кратко и сбито-

седнал съм аз на открито.

Гледам напред упорито

и си попийвам мохито.

 

Никаква нямам идея.

Просто седя и тъпея.

Даже мисловно не смея

някаква песен да пея.

 

Облечен съм целият в черно.

Все пак, това е модерно.

Ей тъй седя си лежерно.

Пълен релакс е наверно.

 

Даже и хич не ми пука!

Нито владее ме скука.

За цялата наша наука

аз феноменът съм тука.

 

Тъй примирен и отпуснат,

направо за ,,Оскар" допуснат,

стига пари да отпуснат,

мир и любов ще ме кюснат.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...