24.03.2023 г., 11:04

Безлично

817 1 0

Казано кратко и сбито-

седнал съм аз на открито.

Гледам напред упорито

и си попийвам мохито.

 

Никаква нямам идея.

Просто седя и тъпея.

Даже мисловно не смея

някаква песен да пея.

 

Облечен съм целият в черно.

Все пак, това е модерно.

Ей тъй седя си лежерно.

Пълен релакс е наверно.

 

Даже и хич не ми пука!

Нито владее ме скука.

За цялата наша наука

аз феноменът съм тука.

 

Тъй примирен и отпуснат,

направо за ,,Оскар" допуснат,

стига пари да отпуснат,

мир и любов ще ме кюснат.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...