1 апр. 2020 г., 12:21

Безметафорно прозрение

1.1K 0 0

Във девствен лес, накрая на света,

открих пътека тайна към небето. 

'Почакай, това е само суета...‘

'Не бързай! Спри!‘ ми шепнеше сърцето.

 

Следи човешки зърнах в този час,

свидетелство на нечий порив зримо.

Уви, тук не ще бъда първи аз,

тук някой преди мен е минал.

 

Напразно търсех своя миг велик

на радост от дела неповторими,

на Слънцето изгарящия лик

да стигна – а там долу да е зима.

 

А всичко се оказа много просто –

ключът бил тук, у мен самия.

Усетът, роден в безсънни нощи,

посочи смисълът къде се крие.

 

В щастието с обич да даряваш,

да чувстваш красотата на нещата,

с труда си нещо да създаваш,

да не изпадаш в плен на самотата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Данчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...