Във девствен лес, накрая на света,
открих пътека тайна към небето.
'Почакай, това е само суета...‘
'Не бързай! Спри!‘ – ми шепнеше сърцето.
Следи човешки зърнах в този час,
свидетелство на нечий порив зримо.
Уви, тук не ще бъда първи аз,
тук някой преди мен е минал.
Напразно търсех своя миг велик
на радост от дела неповторими,
на Слънцето изгарящия лик
да стигна – а там долу да е зима. ...