5 янв. 2008 г., 19:11
В съня си само виждам смисъл,
безметежно празен е денят,
няма ярка, пъстра мисъл
да вдъхне обич на света.
Сиви хора, тихи силуети
скитат се във есента дъждовна,
бавно от тъга и гняв обзети
сливат се в нощта съновна.
Там под уличната лампа
стои сънят ми и ме чака -
спасителната тънка сламка
в океана пагубен на мрака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация