В съня си само виждам смисъл,
безметежно празен е денят,
няма ярка, пъстра мисъл
да вдъхне обич на света.
Сиви хора, тихи силуети
скитат се във есента дъждовна,
бавно от тъга и гняв обзети
сливат се в нощта съновна.
Там под уличната лампа
стои сънят ми и ме чака -
спасителната тънка сламка
в океана пагубен на мрака.
© Тинка Това All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
