В съня си само виждам смисъл,
безметежно празен е денят,
няма ярка, пъстра мисъл
да вдъхне обич на света.
Сиви хора, тихи силуети
скитат се във есента дъждовна,
бавно от тъга и гняв обзети
сливат се в нощта съновна.
Там под уличната лампа
стои сънят ми и ме чака -
спасителната тънка сламка
в океана пагубен на мрака.