Безмилостен

28 апр. 2020 г., 11:29

Поэзия » Любовная

818 1 9

Пръстите отпускат тетивата...
и сякаш че рояк оси бръмчи.
Пронизал с изстрела си тишината,
той тръгва си. Дори за миг с очи
пътя на стрелата не поглежда.
Изчезва силуетът в контражур.
За жертвата му – никаква надежда.
Целта си не пропуска той – Амур!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Безмилостен

Искате да прочетете повече?

Предложения