VasilIvanov (Vasil Ivanov)
85 611
Apr 28, 2020, 11:29 AM

Безмилостен 

  Poetry » Love
781 1 9

Пръстите отпускат тетивата...

и сякаш че рояк оси бръмчи.

Пронизал с изстрела си тишината,

той тръгва си. Дори за миг с очи

 

пътя на стрелата не поглежда.

Изчезва силуетът в контражур.

За жертвата му – никаква надежда.

Целта си не пропуска той – Амур!

© Vasil Ivanov All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ами да! Този реши ли да те нацели, отърване няма! 😆
  • Да, той не пропуска!
    Поздравявам те.
  • И в любовта умееш да усмихнеш Убиец на тишина!
  • Ах, Амур.
    Твой стил , Васко. Много е готино.
  • Жени, ама защо с лошото!? То това му е занаятът! 😆
  • да не мислиш, че не му се е случвало и преди някой да иска от все сърце да му извие врата ))
  • Жени, ми той затова стреля от далече и бяга.. 😄
  • ако го докопам аз този... здраво място няма да му оставя )
  • И като те целне - всички звезди се изсипват на куп Благодаря за усмивките, Васко!
Random works
: ??:??