Безмълвие

Поэзия

823 0 11

Наистина, какво безмълвие

настъпило би, ако можем

да облечем във думи онова –

неуловимото, незримо нещо,

с което лягаме в пръстта

без съжаление и без обида...

Да назовем със думи, ако можем

безименната, неподвластна страст

към раждане и разрушение...

Необяснимата привързаност

на сянката към своя господар

и постоянството, с което влачи

водите си сънливата река...

Какво безмилостно мълчание

ще ни захлупи с похлупак,

по който ще се удрят и завръщат

безпомощните ни усилия

да кажем нещо ново на света...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

oksimoron (Христов)

!

2014-01-19T13:40:12+02:00
maistora (Красимир Тенев)

Понеже няма нищо ново под слънцето, не можем да кажем нещо ново на света, но можем да го сторим по нов начин.

2014-01-14T23:49:21+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Замисли ме стихът ти,наистина какво ли ново може да се каже,освен да продължим да се обичаме!Харесах го и аз!

2014-01-13T13:35:55+02:00
valia1771 (Ивон)

Впечатлена съм от дълбочината на посланието! Много хубаво!

2014-01-12T11:20:18+02:00
Brezar111 (Людмил Нешев)

Най-стойностните неща са семплички, ненатрапчиви. Те просто биват разбирани и приемани, в повечето случаи, дори несъзнателно. Като даденост. Не са нужни думи. Истината е мълчалива дама...

2014-01-12T11:02:49+02:00