11.01.2014 г., 19:29

Безмълвие

819 0 11

 

                                Наистина, какво безмълвие

                                настъпило би, ако можем

                                да облечем във думи онова –

                                неуловимото, незримо нещо,

                                с което лягаме в пръстта

                                без съжаление и без обида...

                                Да назовем със думи, ако можем

                                безименната, неподвластна страст

                                към раждане и разрушение...

                                Необяснимата привързаност

                                на сянката към своя господар

                                и постоянството, с което влачи

                                водите си сънливата река...

                                Какво безмилостно мълчание

                                ще ни захлупи с похлупак,

                                по който ще се удрят и завръщат

                                безпомощните ни усилия

                                да кажем нещо ново на света...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !
  • Понеже няма нищо ново под слънцето, не можем да кажем нещо ново на света, но можем да го сторим по нов начин.
  • Замисли ме стихът ти,наистина какво ли ново може да се каже,освен да продължим да се обичаме!Харесах го и аз!
  • Впечатлена съм от дълбочината на посланието! Много хубаво!
  • Най-стойностните неща са семплички, ненатрапчиви. Те просто биват разбирани и приемани, в повечето случаи, дори несъзнателно. Като даденост. Не са нужни думи. Истината е мълчалива дама...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...