11.01.2014 г., 19:29

Безмълвие

820 0 11

 

                                Наистина, какво безмълвие

                                настъпило би, ако можем

                                да облечем във думи онова –

                                неуловимото, незримо нещо,

                                с което лягаме в пръстта

                                без съжаление и без обида...

                                Да назовем със думи, ако можем

                                безименната, неподвластна страст

                                към раждане и разрушение...

                                Необяснимата привързаност

                                на сянката към своя господар

                                и постоянството, с което влачи

                                водите си сънливата река...

                                Какво безмилостно мълчание

                                ще ни захлупи с похлупак,

                                по който ще се удрят и завръщат

                                безпомощните ни усилия

                                да кажем нещо ново на света...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !
  • Понеже няма нищо ново под слънцето, не можем да кажем нещо ново на света, но можем да го сторим по нов начин.
  • Замисли ме стихът ти,наистина какво ли ново може да се каже,освен да продължим да се обичаме!Харесах го и аз!
  • Впечатлена съм от дълбочината на посланието! Много хубаво!
  • Най-стойностните неща са семплички, ненатрапчиви. Те просто биват разбирани и приемани, в повечето случаи, дори несъзнателно. Като даденост. Не са нужни думи. Истината е мълчалива дама...

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...