28 мая 2008 г., 15:40

Безмълвният... 

  Поэзия » Белые стихи
784 0 7

Промъква се през пръстите,

през порите влиза като въздух,

циркулира в главата ми,

раздира всеки нерв,

с неистови крясъци

смъква усмивките ми,

като игли се забива безкрайно

в сърцето ми (и то почернява),

напира през кожата,

като стон спира кръвта ми,

неизбежно (почти сатанински)

обсебва, разкъсва, убива

безмълвния страх.

© Адриана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??