May 28, 2008, 3:40 PM

Безмълвният... 

  Poetry » White poetry
869 0 7

Промъква се през пръстите,

през порите влиза като въздух,

циркулира в главата ми,

раздира всеки нерв,

с неистови крясъци

смъква усмивките ми,

като игли се забива безкрайно

в сърцето ми (и то почернява),

напира през кожата,

като стон спира кръвта ми,

неизбежно (почти сатанински)

обсебва, разкъсва, убива

безмълвния страх.

© Адриана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??