22 июл. 2016 г., 09:42

Безнадежден случай

594 0 5

Безнадежден случай

 

"Заприличали сме на хора,

дето вечно си губят ключа... "

 

Миряна Башева

 

 

Нашите поколения

дето ние създадохме...

Какво им отнехме

и колко им дадохме?

 

А пък думите тежки

вече ги позабравяме.

Няма смъртен без грешки.

Длъжни сме да прощаваме.

 

Горестно ме прегръщаш.

Да! Безнадежден случай!

И ме водиш към къщи...

Всъщност, къде е ключа?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хем ми хареса, хем ме замисли....
    Нашите поколения
    дето ние създадохме...
    Какво им отнехме
    и колко им дадохме?

    "Всъщност, къде е ключа?" - Прегръдка, Мари!
  • Интересна творба с много оригинален финал! Поздравление
    и хубава вечер!
  • ...
  • Надежда винаги има. Може би трябва да счупим ключалките и да бъдем отворени и вярващи, че никой нежелан, няма да нахлуе : ) Защо са ни ключове?
    Хареса ми стихотворението ви. Поздрав!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...