22 июл. 2016 г., 09:42

Безнадежден случай

596 0 5

Безнадежден случай

 

"Заприличали сме на хора,

дето вечно си губят ключа... "

 

Миряна Башева

 

 

Нашите поколения

дето ние създадохме...

Какво им отнехме

и колко им дадохме?

 

А пък думите тежки

вече ги позабравяме.

Няма смъртен без грешки.

Длъжни сме да прощаваме.

 

Горестно ме прегръщаш.

Да! Безнадежден случай!

И ме водиш към къщи...

Всъщност, къде е ключа?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хем ми хареса, хем ме замисли....
    Нашите поколения
    дето ние създадохме...
    Какво им отнехме
    и колко им дадохме?

    "Всъщност, къде е ключа?" - Прегръдка, Мари!
  • Интересна творба с много оригинален финал! Поздравление
    и хубава вечер!
  • ...
  • Надежда винаги има. Може би трябва да счупим ключалките и да бъдем отворени и вярващи, че никой нежелан, няма да нахлуе : ) Защо са ни ключове?
    Хареса ми стихотворението ви. Поздрав!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...