22.07.2016 г., 9:42

Безнадежден случай

591 0 5

Безнадежден случай

 

"Заприличали сме на хора,

дето вечно си губят ключа... "

 

Миряна Башева

 

 

Нашите поколения

дето ние създадохме...

Какво им отнехме

и колко им дадохме?

 

А пък думите тежки

вече ги позабравяме.

Няма смъртен без грешки.

Длъжни сме да прощаваме.

 

Горестно ме прегръщаш.

Да! Безнадежден случай!

И ме водиш към къщи...

Всъщност, къде е ключа?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хем ми хареса, хем ме замисли....
    Нашите поколения
    дето ние създадохме...
    Какво им отнехме
    и колко им дадохме?

    "Всъщност, къде е ключа?" - Прегръдка, Мари!
  • Интересна творба с много оригинален финал! Поздравление
    и хубава вечер!
  • ...
  • Надежда винаги има. Може би трябва да счупим ключалките и да бъдем отворени и вярващи, че никой нежелан, няма да нахлуе : ) Защо са ни ключове?
    Хареса ми стихотворението ви. Поздрав!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...