Безнадеждна празнота

24 июн. 2018 г., 12:56

Поэзия

608 0 0

А някога си бяхме така близки,

прегръдката ти значеше мой дом.

Мъчно от спомените днес отпих си,

заровена в душевния си погром.

Защото някога си бяхме близки, аз и ти.

Спомням си, обещавахме си вечността.

Сега болката ни свързва и дели,

заглъхваща в безнадеждна празнота.

Някога си бяхме близки, помниш ли това?

Сякаш вчера бе и сякаш изчезва във нощта..

Някога си бяхме близки.. а сега ?