Безнадеждна празнота
923
0
0
А някога си бяхме така близки,
прегръдката ти значеше мой дом.
Мъчно от спомените днес отпих си,
заровена в душевния си погром.
Защото някога си бяхме близки, аз и ти.
Спомням си, обещавахме си вечността.
Сега болката ни свързва и дели,
заглъхваща в безнадеждна празнота.
Някога си бяхме близки, помниш ли това?
Сякаш вчера бе и сякаш изчезва във нощта..
Някога си бяхме близки.. а сега ?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомира Дичева Всички права запазени
