Безнадеждна празнота
931
0
0
А някога си бяхме така близки,
прегръдката ти значеше мой дом.
Мъчно от спомените днес отпих си,
заровена в душевния си погром.
Защото някога си бяхме близки, аз и ти.
Спомням си, обещавахме си вечността.
Сега болката ни свързва и дели,
заглъхваща в безнадеждна празнота.
Някога си бяхме близки, помниш ли това?
Сякаш вчера бе и сякаш изчезва във нощта..
Някога си бяхме близки.. а сега ?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Любомира Дичева Todos los derechos reservados
