Jun 24, 2018, 12:56 PM

Безнадеждна празнота 

  Poetry
609 0 0

А някога си бяхме така близки,

прегръдката ти значеше мой дом.

Мъчно от спомените днес отпих си,

заровена в душевния си погром.

 

Защото някога си бяхме близки, аз и ти.

Спомням си, обещавахме си вечността.

Сега болката ни свързва и дели,

заглъхваща в безнадеждна празнота.

 

Някога си бяхме близки, помниш ли това?

Сякаш вчера бе и сякаш изчезва във нощта..

Някога си бяхме близки.. а сега ?

 

© Любомира Дичева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??