18 авг. 2007 г., 13:37

Безнадеждност 

  Поэзия
510 0 6
 

Сълзи, сълзи и пак сълзи...

защо не мога пак да се усмихна?

Безинтересни станаха за мене всички дни

и няма часове, изгубих се във времето...


Пътеки търся в мрака, тъй се ровя,

сякаш търся огън в пепелта,

всъщност търся щастието,

захвърлено било там някъде...


Ах, боли! Превивам се от болки,

хиляди стрели се целят в мен,

право във душата ми се врязват,

не тече кръвта ми, бликат все сълзи.


Очите търсят безнадеждно светлина

във хиляди безблясъчни тунели

и сякаш, без да зная са ми взели

сърцето и мечтите... и смеха...

© Илияна Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Блясъкът е още в теб... виждам го.
  • Благодаря още веднъж на всички, изпращам Ви прегръдки
  • Поздравления!!!
  • Стиха говори достатъчно, 6 от мен!
  • Вдигни глава Илияна!!!
    Тази болка няма да те убие,ще те направи по-силна!
    Усмихни се и погледни напред!
    Прегръдка от мен!!!
  • Каквото и да ти се е случило ти си млада...и след тъгата те очакват много хубави неща.Тъгата и радостта са като сезоните...те се редуват.Усмихни се и намери светлината.Поздрав за стиха и успех!
Предложения
: ??:??