Aug 18, 2007, 1:37 PM

Безнадеждност

  Poetry
627 0 6
 

Сълзи, сълзи и пак сълзи...

защо не мога пак да се усмихна?

Безинтересни станаха за мене всички дни

и няма часове, изгубих се във времето...


Пътеки търся в мрака, тъй се ровя,

сякаш търся огън в пепелта,

всъщност търся щастието,

захвърлено било там някъде...


Ах, боли! Превивам се от болки,

хиляди стрели се целят в мен,

право във душата ми се врязват,

не тече кръвта ми, бликат все сълзи.


Очите търсят безнадеждно светлина

във хиляди безблясъчни тунели

и сякаш, без да зная са ми взели

сърцето и мечтите... и смеха...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...