18.08.2007 г., 13:37 ч.

Безнадеждност 

  Поезия
5.0 / 5
549 0 6
Сълзи, сълзи и пак сълзи...
защо не мога пак да се усмихна?
Безинтересни станаха за мене всички дни
и няма часове, изгубих се във времето...
Пътеки търся в мрака, тъй се ровя,
сякаш търся огън в пепелта,
всъщност търся щастието,
захвърлено било там някъде...
Ах, боли! Превивам се от болки,
хиляди стрели се целят в мен,
право във душата ми се врязват,
не тече кръвта ми, бликат все сълзи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Димитрова Всички права запазени

Предложения
  • Нощта е тъй тиха и всичко заспива. Умората тегне от летния зной! Аз искам, любима, да бъдеш щастлива...
  • В зеленото на моите очи все още онзи тъжен спомен диша. След счупено - лепеното личи и връзвам си ръ...
  • Сънувах дом. И ти дойде. Бе топло, светло и уютно. Постлахме си вечерното небе и пожелахме да е късн...

Още произведения »