Безнадеждност
Сълзи, сълзи и пак сълзи...
защо не мога пак да се усмихна?
Безинтересни станаха за мене всички дни
и няма часове, изгубих се във времето...
Пътеки търся в мрака, тъй се ровя,
сякаш търся огън в пепелта,
всъщност търся щастието,
захвърлено било там някъде...
Ах, боли! Превивам се от болки,
хиляди стрели се целят в мен,
право във душата ми се врязват,
не тече кръвта ми, бликат все сълзи.
Очите търсят безнадеждно светлина
във хиляди безблясъчни тунели
и сякаш, без да зная са ми взели
сърцето и мечтите... и смеха...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илияна Димитрова Всички права запазени
