БЕЗНЕБИЕ
До теб -
на чаша вино -
ухае на инстинкт...
предизвикателство...
обреченост...
И... тържество.
На прошка.
И на вричане.
Под сянката
на залезния праг -
смирена и безропотна -
съзнавам,
че... без теб ме няма.
Умирам -
бавно и мъчително.
Смалявам се -
на капчици от обич -
припламнала свещица.
Догаряйки - разбирам -
умирането е красива
и желана болка.
Не тръгвай...
Не си отивай... никога!
Не ми отнемай жребия.
Без теб...
Без теб ми е безнебие.
© Донка Василева Все права защищены