БЕЗНЕБИЕ

До теб -

на чаша вино -

ухае на инстинкт...

предизвикателство...

обреченост...

И... тържество.

На прошка.

И на вричане.

Под сянката

на залезния праг -

смирена и безропотна -

съзнавам,

че... без теб ме няма.

Умирам -

бавно и мъчително.

Смалявам се -

на капчици от обич -

припламнала свещица.

Догаряйки - разбирам -

умирането е красива

и желана болка.

Не тръгвай...

Не си отивай... никога!

Не ми отнемай жребия.

Без теб...

Без теб ми е безнебие.