Apr 23, 2015, 6:15 PM

Безнебие

  Poetry » Love
839 0 0

БЕЗНЕБИЕ

До теб -

на чаша вино -

ухае на инстинкт...

предизвикателство...

обреченост...

И... тържество.

На прошка.

И на вричане.

Под сянката

на залезния праг -

смирена и безропотна -

съзнавам,

че... без теб ме няма.

Умирам -

бавно и мъчително.

Смалявам се -

на капчици от обич -

припламнала свещица.

Догаряйки - разбирам -

умирането е красива

и желана болка.

 

Не тръгвай...

Не си отивай... никога!

Не ми отнемай жребия.

Без теб...

Без теб ми е безнебие.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...