Apr 23, 2015, 6:15 PM

Безнебие

  Poetry » Love
833 0 0

БЕЗНЕБИЕ

До теб -

на чаша вино -

ухае на инстинкт...

предизвикателство...

обреченост...

И... тържество.

На прошка.

И на вричане.

Под сянката

на залезния праг -

смирена и безропотна -

съзнавам,

че... без теб ме няма.

Умирам -

бавно и мъчително.

Смалявам се -

на капчици от обич -

припламнала свещица.

Догаряйки - разбирам -

умирането е красива

и желана болка.

 

Не тръгвай...

Не си отивай... никога!

Не ми отнемай жребия.

Без теб...

Без теб ми е безнебие.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...