Apr 23, 2015, 6:15 PM

Безнебие

  Poetry » Love
837 0 0

БЕЗНЕБИЕ

До теб -

на чаша вино -

ухае на инстинкт...

предизвикателство...

обреченост...

И... тържество.

На прошка.

И на вричане.

Под сянката

на залезния праг -

смирена и безропотна -

съзнавам,

че... без теб ме няма.

Умирам -

бавно и мъчително.

Смалявам се -

на капчици от обич -

припламнала свещица.

Догаряйки - разбирам -

умирането е красива

и желана болка.

 

Не тръгвай...

Не си отивай... никога!

Не ми отнемай жребия.

Без теб...

Без теб ми е безнебие.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...