24 апр. 2014 г., 18:17

Безобразно

1.1K 0 10


Той е от онези... хладнокръвни мъже,

по които хлътваш така безобразно.

Без да усетиш, сърцето ти вече е взел

и го подмята – нахално и празнично…

 

Компромис не знае. Напряко минава,

като разтърсваща буря в пролетен ден.

Ще обърне живота ти без да прощава…

Горкият! Колко прилича на мен…

 

Но той не познава моята същност

и не знае, преди него, каква съм била…

Аз се усмихвам любовно, но всъщност,

да не дава господ… жива беля.

 

Стига ми само веднъж да се влюби,

 после не ще му достигне тоя живот,

да се пребори сам със своята лудост,

и с моята, както ù викам – Любов!

 

04.03.2014

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пиши и мен в отбора, познах се Поздрави, Сияна!
  • Прави сте приятели
    Привет и от мен!
    Наистина съм съгласна, че вече времето ни за четене е по-малко, а писанията тук, повече!
    Желая ви усмихнат и ползотворен ден
  • Сияна? Познаваме ли се? Сигурно си права, ама не и за всички, които четат. Не може всичко до се прочете и вероятно се изпускат доста хубави писанки, но всичко с времето си. Веднъж ще пропуснеш, друг път ще нацелиш!
  • Мите, знам, знам... Още от 2007-ма си я знам Освен това смятам, че текстовете и са станали по-дълбоки.
    Сияна, не си съвсем права, аз лично просто нямам толкова време за четене, колкото преди, а и често чета без да се логвам. Така или иначе не всички, които чета познавам лично.
  • Поздрав и от мен!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...