Безплътни допири
Когато не успявам да заспя
си мисля, че навярно ме сънуваш
тогава ставам цялата крила
политам над вълните да те зърна...
примигва фарът вятърът мълчи
замлъкват даже гларусите в полет
и ние си мълчим един до друг
надмогнали и тази пролет
а лято е и топли длани
обгръщат тишината ни по пясъка
в косите ни разчорлени желания
напират да разкъсат залеза...
ти по мен гравираш плахи устни
аз по теб безмълвни ноти
тежи небето ни навярно
пресипнало в безплътни допири
и нещичко оставяме за после
когато сигурно ще ме сънуваш
защото не успявам да заспя
защото пак ми липсваш... чуваш ли?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
Благодаря!
