Безпокойство
Почука ли?
Сама ли му отворих?
Поканих ли го?
Или влезе бойно?
Не мога да си спомня,
но е в мене
безкрайното,
жестоко безпокойство.
Играе покер
с базовите мисли
и с чувствата,
с мечтите...
Побеждава!
Не мога да го спра
в забавен кадър
и картите да видя
как раздава...
Играта е на бързи
обороти.
Дори да мигна,
вече ще е късно.
Предава се
душата ми
без ропот.
Духът ми
от тревога
се разкъсва...
И хиляди "защо"
в една минута
ме връхлетяват.
Страшно
безпокойство!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Руми Бакърджиева Все права защищены
.
