27 янв. 2009 г., 16:04

Безпокойство 

  Поэзия
551 0 12
 

Почука ли?

Сама ли му отворих?

Поканих ли го?

Или влезе бойно?

Не  мога да си спомня,

но е в мене

безкрайното,

жестоко  безпокойство.

Играе покер

с  базовите мисли

и с чувствата,

с мечтите...

Побеждава!

Не мога да го спра

в забавен кадър

и картите да видя

как раздава...

Играта е на бързи

обороти.

Дори да мигна,

вече ще е късно.

Предава се

душата ми

без ропот.

Духът ми

от тревога

се разкъсва...

И хиляди "защо"

в една минута

ме връхлетяват.

Страшно

безпокойство!

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Руми, увеличи светлината и зеленото в полезрението. А стиховете са безупречни!
  • Много силно ви благодаря! Безпокойството не ми дава мира. Понякога така ме завладява, че изкривява цялата ми преценка за света. Осъзнавам го, но ми е трудно да се преборя. Бог да ми е на помощ в такива моменти. Вашите коментари, вашето присъствие са ми важни. Благодаря, наистина!
  • Хареса ми стиха, макар и с безпокойство!
    А пък в това с "базовите мисли"... все едно видях "фул" на първо раздаване .
    Поздрави, Руми!
  • Руми, мисля, че релакс няма да ти помогне.
    Това безпокойство идва от жажда за нещо...
    А стихът е прекрасен.
    Поздрави!
  • Харесах, много...
    Поздрави!
  • Харесах!
  • Колко силно безпокойство ...и колко силна душа ! Поздрави !
  • Хареса ми това безпокойство - нашепва жив дух!Поздрави, Руми!
  • О, хареса ми, Руми!!!
  • Руми, пращам ти нещо релаксиращо. Музиката на Яни ми помогна преди 8 години след тежка загуба...
    http://www.youtube.com/watch?v=tvuy_tYDp24&feature=related
  • Много си права, Вилдан! Имам огромна нужда от релакс. Някъде, близо до природата, до Бога...
    Привет, Рената! Зарадвах се на твоето присъствие! От все сърце! Благодаря!
  • Време е за релакс... Поздравче, Руми!
Предложения
: ??:??