Безпокойство

Poetry

729 0 12

Почука ли?

Сама ли му отворих?

Поканих ли го?

Или влезе бойно?

Не мога да си спомня,

но е в мене

безкрайното,

жестоко безпокойство.

Играе покер

с базовите мисли

и с чувствата,

с мечтите...

Побеждава!

Не мога да го спра

в забавен кадър

и картите да видя

как раздава...

Играта е на бързи

обороти.

Дори да мигна,

вече ще е късно.

Предава се

душата ми

без ропот.

Духът ми

от тревога

се разкъсва...

И хиляди "защо"

в една минута

ме връхлетяват.

Страшно

безпокойство!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Баткото (Николай Христов)

Руми, увеличи светлината и зеленото в полезрението. А стиховете са безупречни!

2009-02-10T15:32:22+02:00
ruba (Руми Бакърджиева)

Много силно ви благодаря! Безпокойството не ми дава мира. Понякога така ме завладява, че изкривява цялата ми преценка за света. Осъзнавам го, но ми е трудно да се преборя. Бог да ми е на помощ в такива моменти. Вашите коментари, вашето присъствие са ми важни. Благодаря, наистина!

2009-01-29T14:51:54+02:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Хареса ми стиха, макар и с безпокойство!
А пък в това с "базовите мисли"... все едно видях "фул" на първо раздаване .
Поздрави, Руми!

2009-01-29T00:05:31+02:00
voda (Елица Ангелова)

Руми, мисля, че релакс няма да ти помогне.
Това безпокойство идва от жажда за нещо...
А стихът е прекрасен.
Поздрави!

2009-01-28T23:55:20+02:00
Стойна_5912 (Стойна Стоянова)

Харесах, много...
Поздрави!

2009-01-28T16:05:02+02:00