Недей да ме съдиш. Небе!
Няма как да те срещна!
Не ме и поглеждай! Поне
не ме съблазнявай с надежда!
Недей да ме мъчиш, Небе!
В моя свят – прозаичен и земен,
Господ дал ми е само нозе,
а крилете решил, че са бреме.
Дал ми двеста мечти във торба,
като камък на шия увесен.
И гледци, като пъстри кълба –
бледа сянка на коша небесен. ...